Равносметката за 2023-а: По-добра и по-успешна, но с нови кризи за решаване
През отминаващата 2023-а бяха преодолени част от зародилите в предходните години рецесии, други единствено трансформираха формата си, а трети занапред породиха.
Обществото се възвърне от пандемията и се върна към естествения темп на живот; след три години на политическа неустойчивост и поредност предварителни избори България има постоянно ръководство, само че непрекъснатите кавги към него задълбочават рецесията на доверието към институциите, политическите водачи и партии; а в света, с изключение на Русия-Украйна, избухна и нова война – сред Израел и Хамас.
Въпреки тези рецесии, оценките за миналата 2023-а са по-добри от тези преди една година. Основно, тъй като за пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и фамилиите им, в сравнение с за страната и света.
Това са изводите от проучването на Алфа Рисърч, извършено в интервала 22 – 30 ноември 2023 година измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Поляризирана е равносметката за 2023 година в персонален аспект – 24% я правят оценка като по-добра от миналата, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма основна смяна.
Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Ковид и митинги 2020г. Тогава регистрирахме историческо дъно по скептицизъм (6% положителни, против 51% отрицателни оценки), защото беше наранено и персоналното, и публичното съществуване. След нея политическите и обществени драми наподобяват по-бледи и сме очевидци на еволюционен растеж на оценките.
През актуалната година негативните отзиви понижават с 10 пункта по отношение на предходната, а позитивните се усилват с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в дейна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата.
Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази положителна наклонност продължи, можем да чакаме в края на 2024 превес на позитивните над отрицателните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията.
Далеч по-негативни са настройките в публичен проект – народен и геополитически.
За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се обстановка в света, протичащото се у нас се усеща като по-малко трагично. Годината за България се прави оценка като по-добра от миналата от 11%, до момента в който за пет пъти повече интервюирани (55%) си е останала по-лоша.
В международен проект положителни са едвам 6% от интервюираните, до момента в който 70% са на противоположното мнение. Липса на основна смяна установяват сред една четвърт и една трета от българите.
По-високата задоволеност в персонален проект по отношение на макро картината намира израз и през съответни аспекти от живота на хората. С положителен баланс в оценките са самостоятелните фактори - задоволеност от жилищните условия (83%), персоналния живот (81%), здравословното положение (73%), работата (68%) и даже материалното състояние (55%). Преобладаващо отрицателно се дефинират публичните детайли - степента на отбрана на правата на обособения човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% отрицателни оценки).
Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се оправят по-добре с провокациите в личния си живот, в сравнение с ще се преодолеят проблемите пред България и света. Ако тази наклонност се резервира, можем да станем очевидци през идната година на експлоадирането на ново, по-радикално предпочитание за смяна.
Увереност, че годината ще е сполучлива за тях показват 42%, а на противоположното мнение са 19% от интервюираните. Разликата сред оптимистите и песимистите е 23%, до момента в който през предходната година тя е били едвам 4%. От позиция на България и света „ по-добра “ година чакат 33%, а „ по-лоша “ 36%-38% от участвалите в проучването. Спадът на негативизма в сегашното буди оптимизъм и за бъдещето.
Освен моментна равносметка, изследването насочва и по-широк взор към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло настройките са, че всяко последващо потомство живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас:
При оценките за живота ни по отношение на този на нашите родители настройките са преобладаващо положителни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) имат вяра, че живеят по-добре от своите родители, а на противоположното мнение са 29%. Без чувство за основна динамичност по отношение на предишното са 22% от интервюираните.
Очакванията за живота на идващите генерации са също оптимистични, само че и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща настройка обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).
Най-позитивни в оценките за сегашното и упованията за бъдещето са учащите и хората с по-високо обучение. С увеличение на приходите нараства чувството за по-добър живот по отношение на този на предците, както и оптимизма за идващите генерации.
Отстъплението на поредицата отрицателни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е несъмнено добра вест в края на 2023 година. Вярата, че всяко последващо потомство живее и ще живее по-добре от предходното е освен пасивна настройка, само че може да предизвика персонални старания в блян за възстановяване на публичната среда, било то в местен, районен, или народен проект. Което пък би било добра вест за 2024г.
Обществото се възвърне от пандемията и се върна към естествения темп на живот; след три години на политическа неустойчивост и поредност предварителни избори България има постоянно ръководство, само че непрекъснатите кавги към него задълбочават рецесията на доверието към институциите, политическите водачи и партии; а в света, с изключение на Русия-Украйна, избухна и нова война – сред Израел и Хамас.
Въпреки тези рецесии, оценките за миналата 2023-а са по-добри от тези преди една година. Основно, тъй като за пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и фамилиите им, в сравнение с за страната и света.
Това са изводите от проучването на Алфа Рисърч, извършено в интервала 22 – 30 ноември 2023 година измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Поляризирана е равносметката за 2023 година в персонален аспект – 24% я правят оценка като по-добра от миналата, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма основна смяна.
Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Ковид и митинги 2020г. Тогава регистрирахме историческо дъно по скептицизъм (6% положителни, против 51% отрицателни оценки), защото беше наранено и персоналното, и публичното съществуване. След нея политическите и обществени драми наподобяват по-бледи и сме очевидци на еволюционен растеж на оценките.
През актуалната година негативните отзиви понижават с 10 пункта по отношение на предходната, а позитивните се усилват с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в дейна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата.
Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази положителна наклонност продължи, можем да чакаме в края на 2024 превес на позитивните над отрицателните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията.
Далеч по-негативни са настройките в публичен проект – народен и геополитически.
За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се обстановка в света, протичащото се у нас се усеща като по-малко трагично. Годината за България се прави оценка като по-добра от миналата от 11%, до момента в който за пет пъти повече интервюирани (55%) си е останала по-лоша.
В международен проект положителни са едвам 6% от интервюираните, до момента в който 70% са на противоположното мнение. Липса на основна смяна установяват сред една четвърт и една трета от българите.
По-високата задоволеност в персонален проект по отношение на макро картината намира израз и през съответни аспекти от живота на хората. С положителен баланс в оценките са самостоятелните фактори - задоволеност от жилищните условия (83%), персоналния живот (81%), здравословното положение (73%), работата (68%) и даже материалното състояние (55%). Преобладаващо отрицателно се дефинират публичните детайли - степента на отбрана на правата на обособения човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% отрицателни оценки).
Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се оправят по-добре с провокациите в личния си живот, в сравнение с ще се преодолеят проблемите пред България и света. Ако тази наклонност се резервира, можем да станем очевидци през идната година на експлоадирането на ново, по-радикално предпочитание за смяна.
Увереност, че годината ще е сполучлива за тях показват 42%, а на противоположното мнение са 19% от интервюираните. Разликата сред оптимистите и песимистите е 23%, до момента в който през предходната година тя е били едвам 4%. От позиция на България и света „ по-добра “ година чакат 33%, а „ по-лоша “ 36%-38% от участвалите в проучването. Спадът на негативизма в сегашното буди оптимизъм и за бъдещето.
Освен моментна равносметка, изследването насочва и по-широк взор към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло настройките са, че всяко последващо потомство живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас:
При оценките за живота ни по отношение на този на нашите родители настройките са преобладаващо положителни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) имат вяра, че живеят по-добре от своите родители, а на противоположното мнение са 29%. Без чувство за основна динамичност по отношение на предишното са 22% от интервюираните.
Очакванията за живота на идващите генерации са също оптимистични, само че и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща настройка обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).
Най-позитивни в оценките за сегашното и упованията за бъдещето са учащите и хората с по-високо обучение. С увеличение на приходите нараства чувството за по-добър живот по отношение на този на предците, както и оптимизма за идващите генерации.
Отстъплението на поредицата отрицателни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е несъмнено добра вест в края на 2023 година. Вярата, че всяко последващо потомство живее и ще живее по-добре от предходното е освен пасивна настройка, само че може да предизвика персонални старания в блян за възстановяване на публичната среда, било то в местен, районен, или народен проект. Което пък би било добра вест за 2024г.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ